Трайни и устойчиви като гранитния юмрук на Ботев връх. Горди и омайни като красивата Марагидия. Волни като птиците. С тях светът става безграничен, душата – широка, а ръстът на балканджията – висок. А ако на сърце ги завържеш, поколения ще трябва да ги пеят, за да ги изкарат от начало до край. А то край няма да има. Защото втъканата в кръвта песен се предава от баща на син, на внуци и правнуци, та всеки, роден тук, да вписва в биографията си гордостта, че е потомък на смели и силни деди, които са били хора, пели са песни, продавали са ниви, купували са пушки, възкръсвали са за живот.
И ей така, както е било от край време, да утвърждаваме техните традиции с цялата им първична прелест, дошла от вековете, за да ни има върху духовната карта на България и в третото хилядолетие.
„Народни обичаи от Априлци на живо и по Internet”.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на НФ”Култура”